Как граничният въглероден данък на ЕС ще промени търговията
Европейският механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) вече влезе в сила от 1 януари 2026 г., като от тази дата вносителите на стоки с високи емисии (напр. стомана, алуминий, цимент) към ЕС трябва да закупуват CBAM‑сертификати, които отразяват въглеродните емисии, вложени в тези продукти, така че да се изравни цената на въглерод между вносните и произведените в ЕС стоки.
Мярката е част от по‑широката стратегия на ЕС за намаляване на емисиите и предотвратяване на „изтичане на въглерод“ (преместване на производството в страни с по‑слабо регулирани емисии), но критици предупреждават, че може да предизвика търговски конфликти и ескалация на търговските спорове. Някои страни – включително САЩ, Китай, Индия и Южна Африка – я определят като защитна и дискриминационна, а ЕС е подложен на натиск относно съвместимостта ѝ с правилата на Световната търговска организация (СТО).
CBAM включва преходен период от 2023 до края на 2025 г., през който индустриите се подготвяха за отчитане на емисиите, а сегашното изискване за закупуване на сертификати бележи пълното влизане в сила на механизма. Целта е справедлива конкуренция и насърчаване на чисто производство, но рисковете за международната търговия остават ключов въпрос в дебата между ЕС и неговите търговски партньори.
Какво означава това
Въздействие върху България
За България CBAM е значим както за износители, така и за вносители на индустриални стоки.
Експорт: Български производители на стомана и алуминий ще трябва да документират въглеродните емисии на продукцията си, ако искат да продават в ЕС. Това може да доведе до допълнителни разходи, но също така предоставя конкурентно предимство на компаниите, които вече имат по-ниски емисии.
Импорт: Стоките, внесени в България от трети страни, ще бъдат по-скъпи заради CBAM-сертификатите, което ще повиши цените на крайния продукт.
Индустриални реформи: Механизмът стимулира българските предприятия да инвестират в чисти технологии и енергийна ефективност, за да намалят разходите си за сертификати.
Примерна, илюстративна таблица с очаквани поскъпвания на ключови продукти за крайния потребител в България и ЕС заради CBAM (граничен въглероден данък), който вече започва да действа от 1 януари 2026 г.:
| Категория стоки | Какво ще поскъпне и защо | Ориентировъчен ефект върху цената |
|---|---|---|
| Строителни материали (цимент, стомана, желязо) | Таксата за въглерод се добавя към вноса → производствените разходи растат. Това води до по‑високи оферти за строителни и ремонтни услуги. | +2–5 % (начален ефект), възможно до +10–15 % в някои вериги от стойността. |
| Метални изделия (алуминий и производни) | CBAM добавя себестойност към вноса на алуминиеви суровини и структури → поскъпване на метални изделия и продукти, включващи алуминий. | +3–7 % (високоемисионни метали) в началото. |
| Торове | Повишени въглеродни такси за внос на торове → фермерите могат да прехвърлят разходите върху цените на селскостопанските продукти. | +2–5 % върху крайните агропродукти (варира според пазара). |
| Комплекси с метали и цимент (напр. автомобили, машини, оборудване) | На много индустриални продукти CBAM разходите се „вграждат“ в крайната цена. | Тенденциозно +1–6 % в зависимости от интензивността на емисиите и доставната верига. |
Обяснение защо това се случва
CBAM налага цена на въглеродните емисии при внос на тежки индустриални стоки, така че вносителите да плащат подобно на европейските производители. Част от разходите за тези такси най‑често се прехвърлят върху крайната цена за бизнеса и потребителите.
Какво означават тези проценти на практика, примерно
Ако цимент в момента струва 100 лв/тон, CBAM таксите могат да добавят 2–10 лв/тон през първата година на действие.
При метални изделия, които вече съдържат вносни метали, поскъпването може да се прехвърли в продукти като рамки, детайли и части на крайна цена.
Допълнителни фактори
➡ Софийски, български и европейски компании някои вече получават грейс период, докато придобият статут на „одобрени декларанти“, но разходите за сертификати вече започват да влияят.
➡ ЕС въведе пространства за опростяване и изключения (до 50 тона годишно) за дребни вносители, което означава, че малки фирми и индивидуални вносители може да не усетят CBAM пряко.
Кратък извод
CBAM няма да доведе веднага до шоково поскъпване на всички продукти, но очакваните увеличения върху стоки с висока въглеродна интензивност варират средно от 2 % до 15 % в зависимост от категорията и ценовия канал на производство и доставка. Това влияе както на индустриални услуги (строителство, производство), така и – косвено – на некотни крайни потребители чрез включените разходи за материали.
Източник https://radioactivity.online/cbam-vleze-v-sila-kak-ni-zasyaga/
