БИОТОР: Ползват ли се в България органични торове и ползите от органичното земеделие

Развитието на органичното земеделие е с нарастваща тенденция в цял свят.
В България също има все повече биологични стопанства. Ползването на органични торове минимизира замърсяването и увеличава добивите.

Фермерите, които развиват биологично земеделие не само обогатяват почвата си с естествени торове, но и подготвят семената също чрез органични методи – накисват ги в естествени пестициди и фунгициди.

Принципи на екологията

Принципите на екологията са неразделна част от процеса на биологично земеделие. Градинарите, които се стремят към органично земеделие гледат на фермата си като на екосистема и следят за правилното й функциониране. Например, високите нива на азот в почвата могат да насърчат буйния растеж на плевелите и да замърсят подземните води. Ето защо, при органичното фермерство се отглеждат и култури, които могат да абсорбират и използват азота в почвата. Така не го допускат да проникне и в подземните води.

Цел

Органичното земеделие се фокусира върху подобряване на здравето и устойчивостта на почвата, растенията, животните и екосистемата. Има за цел да гарантира благосъстоянието на всички участващи видове и групи, като същевременно допринася за качеството на храните.

Метод

Органичното земеделие набляга на използването на природни ресурси, като естествени и животински и фито торове, които ще допринесат за здравето на всички сектори в екосистемата. Органични торове се произвеждат в България и има доста реномирани и доказани марки.

Стремежи

Органичното земеделие се фокусира върху производството на висококачествена храна, която не съдържа изкуствени вещества или химикали.

Този вид земеделие има четири основни стремежа: здраве, екология, справедливост и грижа. Тези принципи спомагат за поддържането на здравето на почвата и цялата екосистема. Справедливо е да пазим чиста земята, която ни храни.

Ползи за околната среда

Един от най-добрите начини за намаляване на емисиите на парникови газове е преминаването към биологично земеделие. Така се използва по-малко гориво и се разчита на по-малко синтетични торове и пестициди. Процесът на биологично земеделие също намалява количеството азот, който се просмуква във водните пътища. Това намаление може да бъде до 50 процента при добро управление. В допълнение, практиките на органично земеделие поддържат по-здрави почви, които съхраняват въглерод. Това води до намаляване емисиите на парникови газове, което е особено важно за света.

Един пример за екологичните ползи от биологичното земеделие е намаляването на ерозията на почвата, което води до повишени добиви. Въпреки сериозните си предимства, органичното земеделие не е панацея за всички екологични проблеми. Но е възможно разходите, свързани с прилагането на практики за биологично отглеждане на плодове и зеленчуци, да са по-ниски от тези на конвенционалното земеделие.

Органичното земеделие също така увеличава биоразнообразието, което е от полза за растенията и животните. Липсата на синтетични пестициди и торове позволява нови видове и мигриращи видове да процъфтяват. Освен това разнообразните сеитбообороти създават местообитания за птици, пеперуди и други животни.

Друго важно предимство на органичното земеделие е способността му да предпазва почвата от вредни влагания. Фермерите поддържат здрава почва чрез добавяне на органични торове и използване на естествени методи за подобряване на почвеното плодородие. Освен това те избягват ползването на сяра и други токсични вещества. В резултат на това техните култури са по-богати на минерали и микроелементи.

Разходи

Органичното земеделие може да бъде и доста скъпо при липса на опит. В допълнение към високите производствени разходи, производителите трябва да плащат и по-високи разходи за труд.
В някои страни се предлагат специални данъчни кредити, данъчни облекчения и държавни стимули. Това помага на биопроизводителите да компенсират по-високите си разходи. В България също има програми, които подпомагат биопроизводителите.

Органичните торове са много по-щадящи за околната среда от синтетичните, които се използват в конвенционалното земеделие. Много изследвания са установили, че органичното земеделие е най-малко замърсяващата селскостопанска система и подобрява биоразнообразието. Всъщност изследванията показват, че органичното земеделие е една трета по-малко замърсяващо от конвенционалното земеделие.

Органичното земеделие има сравними брутни печалби с конвенционалното земеделие. Био-производителите може дори да постигнат по-високи брутни печалби в резултат на по-ниски разходи за вложени ресурси.

В случаи, когато органичното земеделие дава по-малко добиви от конвенционалното земеделие – разликите в продажните цени, лесно компенсират приходите и печалбите, така че да достигнат и задминат традиционното земеделие, ползващо синтетични и високотоксични препарати за наторяване и защита на растенията.

Недостатъци

Биологичното земеделие обаче има някои недостатъци. Един недостатък е, че изисква повече ръчен труд. Биологичното земеделие може да бъде скъпо и все още не е идеалното решение за дребните стопани, които искат да продават продуктите си на масовите големи пазари. Това е така, защото не могат да произведат достатъчно голямо количество за износ. Това обаче не означава, че биологичното земеделие не си струва. Биопродуктите обикновено са на цена от десет до четиридесет процента повече от конвенционално отглежданите плодове и зеленчуци.

Органичното земеделие има много предимства, но първоначалните разходи остават непосилни за много фермери с ниски доходи. Една голяма бариера е времето, необходимо за направата на компост от органична материя. Този процес може да отнеме и повече от два месеца. Много фермери с ниски доходи нямат време или енергия да правят компост. Или нямат условия да произведат достатъчно количество.

Замърсяване

Биологичното земеделие се превърна в популярна тенденция през последните години, тъй като общественото търсене подтикна бързото развитие в тази област. Целта е да се произвеждат хранителни продукти без пестициди и химически добавки и да се намали промишленото замърсяване.
Известно е обаче, че практиките на интензивно органично земеделие може да причинят значително замърсяване на подземните води. Например, торове, използвани в конвенционалните ферми, като компостиран оборски тор, често насърчават растежа на вредни бактерии и др.

Ето защо е по-добре да се ползват продукти от реномирани производители на органични торове. Тъй като производството на компост в личните стопанства не може да се контролира от гледна точка на какви точно са съставките и колко са силни. И съответно, в какви дози да се ползва.

Практиките на биологично земеделие могат да предотвратят глобалното натрупване на реактивен азот. Органичният метод разчита на рециклирани източници на азот за отглеждане на растенията. Реактивният азот е отговорен за много проблеми, включително киселинни дъждове, мъртви зони и изсъхване на горите. Освен това замърсяването с азот допринася за изменението на климата, смога и загубата на биоразнообразие.

Нагласите на земеделците

Въпреки ползите от биологичното земеделие, някои бариери могат да възпрат зеленчукопроизводителите да преминат към органично земеделие. Тези бариери включват липсата на достатъчно органи за сертифициране на органични продукти и разходите, свързани с процеса на сертифициране. Доста често са нужни и консултантски услуги. Въпреки разходите обаче, повече от половината от анкетираните земеделци смятат, че биологичното земеделие е жизнеспособна опция и ще може да носи печалба.

Има данни за проучване, което се стреми да разбере възприятията на земеделците за органичното земеделие в централна Пенсилвания. Изследването включвало задълбочени интервюта с биоземеделци. Интервютата са анализирани с помощта на методологията на интерпретативното описание. Резултатите показли, че анкетираните земеделци не гледат на консултантските услуги като основен източник на информация за биологичното земеделие.

Проучването използва качествен подход, за да получи по-задълбочено разбиране на отношението на земеделците към биологичното земеделие. Качествените данни могат да предоставят ценна информация на преподаватели и изследователи, тъй като те могат да помогнат да се обясни човешкото поведение.

Въпреки че по-голямата част от земеделците са били с положително отношение към биологичното земеделие, само около една трета от фермерите смятат биологичното земеделие за своя основна професия. Повече от половината от анкетираните обаче заявяват, че са наясно с ползите за околната среда.

Резултатите от това изследване показват, че възрастовото разпределение на респондентите е от 27 до 81 години. Най-голям дял на земеделците, които искат да развиват биоземеделие са на възраст под тридесет и пет години.

В България няма все такива официални проучвания и анализи, които да дават актуални показатели за земеделците по различни критерии.

Но според маркетингови данни за възрастовите граници на българските си клиенти, фирма Plant’s Soul Bulgaria* сподели с нас оптимистична информация, аналогична на тази в САЩ – най-много са земеделците на възраст 30-50 години, които използват органични торове.

ПЛАНТС СОУЛ БЪЛГАРИЯ ПРЕДЛАГА БЕЗПЛАТНА КОНСУЛТАЦИЯ ЗА НАТОРЯВАНЕ С БИОТОР БЕЗВРЕДЕН ЗА ПЧЕЛИТЕ –

ВАЙБЪР: 0897851884 – КИРИЛ БАДАЛОВ.

–-
* Plant’s Soul Bulgaria  предлага 100% български органични торове, включващи хуминопроизводни разтвори, микробиални разтвори, хидропонни разтвори и зеолити.

Наторяване с биотор през есента с тор безвреден за пчелите