При избора на декоративните видове за озеленяването на паркове цветовете са много важен, а понякога и решаващ показател. Голям брой видове се ценят глав­но заради обилния, красив и продължителен цъфтеж. Освен тези качества се цени и приятният аромат на цветовете.

От частите на цвета най-голямо значение в декоративно отношение при озеленяването на градини има вен­чето. То се цени заради неговата багра, големина и устройство. При малко ви­дове декоративните качества на цвета се придават от тичинките (ленкоранска албиция, евкалипти), от присъцветните листа (цветущ дрян) или от излизащите извън цвета тичинки и стълбче (цезалпинии).

Някои видове образуват еднополови цветове, които се разполагат еднодомно или двудомно. В някои случаи се предпочита използването на мъжки екземпля­ри поради това, че женските замърсяват околната среда с плодовете си (бяла черница, тополи, върби).

Голяма декоративна ценност в озеленяването на парковете представляват формите с кичести и полукичести цветове. Такива форми са известни при розите, кантонската спирея, обикно­вената праскова и други видове.

Освен по кичестостта на цвета има форми и по обагрянето на цвета.

Така например при червения глог, който е с бели цветове, има форма ’Bicolor’, която е с бели цветове, но с розово-червен ръб; при китайската глициния, която е с бледолилави до синкави цветове, има форма ’Alba’, която е с бели цветове.

Размерът на цветовете също има значение, като видовете с едри цветове са по-декоративни и обикновено се засаждат като солитери (единично разположе­ни). Според размера на цветовете видовете се делят на следните групи:

1. с мно­го едри цветове – над 10 cm в диаметър: едроцветна магнолия, жакманов повет;

2. С едри цветове – 5-10 cm в диаметър: дървовидна ружа, културни сортове рози;

3. със средно големи цветове – от 2 до 5 cm в диаметър: джанка, обикно­вен бадем, обикновена череша;

4. с дребни цветове – до 2 cm в диаметър: сииреи, дойции, котонеастри.

Когато отделните цветове не се развиват самостоятелно, а са събрани по ня­колко или много заедно, се образува съцветие. Според устройството си съцветията биват прости (с неразклонена ос) – грозд, щит, сенник, и сложни (с разклонена ос) – метлица, реса. Според формата на метлицата тя може да бъде плоска (щитовидна) и пирамидална.

Съцветие грозд образуват бялата акация, златният дъжд; щит – майският сняг, кантонската спирея; сенник – обикновена­та череша, декоративните ябълки; щитовидна метлица – японската спирея; пи­рамидална метлица – върболистната спирея, а реса – обикновената бреза, лес­ките и др.

Декоративният ефект на съцветията също зависи от размера им, поради кое­то видовете се групират по следния начин:

1. с много едри съцветия с размери над 20 cm – юки, глицинии, японска софора;

2. с едри съцветия с размер от 10 до 20 cm – бяла акация, офика, черен бъз;

3. с дребни съцветия с размери до 10 cm глогове, кисели тръни, черно френско грозде и др.

Ароматът на цветовете е също важно тяхно качество. Според силата на аро­мата видовете могат да бъдат разделени на следните групи:

1. силно ароматни (ароматът се усеща на значително разстояние) – бяла акация, теснолистна ми­ризлива върба, сребролистна липа;

2. ароматни (ароматът се усеща на неголямо разстояние) – рози, обикновена дюля, обикновен бадем;

3. слабо ароматни (аро­матът се усеща в непосредствена близост с растението) – японска дюля, нисък бадем, спиреи.

Ароматът на някои видове е неприятен и трябва да се засаждат далеч от алеите. Такива видове са чадъровидната магнолия, обикновеният кес­тен, глоговете и др.

Времето на цъфтеж и неговата продължителност също са важни декоративни особености в озеленяването на градини. По-ценни са видовете, които имат необичайно време на цъфтеж (есен, зима) или имат дълъг цъфтежен период.

Преди разлистването през март – април цъфтят обикновеният дрян, междин­ната форзиция, обикновената череша, джанката, някои спиреи. По-късно – през май-юни, цъфтят обикновеният люляк, бялата акация, дойциите, розите.

През лятото цъфтят някои от спиреите, ленкоранската албиция, дървовидната ружа, сребролистната липа.

През есента цъфтят малко видове – метличестата хортензия, индийската лагерстромия, бодливата миризлива върба.

През зимните месе­ци (декември – февруари – март) у нас цъфтят ранният химонант, виргинският и японският хамамелис.

Според продължителността на цъфтеж видовете могат да се разделят на след­ните групи:

1. с продължителен цъфтеж (1 месец) – японска спирея, едроцветна магнолия, чайно-хибридни рози;

2. със средна продължителност на цъфтежа (от 15 до 30 дни) – японска дюля, обикновен люляк, многоцветна роза, върболистна спирея;

3. с кратък цъфтеж (до 15 дни) – бяла акация, джанка, обикновена чере­ша.

При някои видове се наблюдава вторичен цъфтеж, който е ненормално явле­ние, предизвикано от нарушаване на нормалния цикъл на развитие. При вторич­ния цъфтеж пъпките, предназначени да цъфтят през следващия вегетационен период, се развиват преждевременно още в годината на тяхното формиране.

За разлика от вторичния цъфтеж при някои видове се наблюдава втори цъфтеж, който е нормално явление. Той се дължи на два цикъла в залагането на цветове­те. Втори цъфтеж може да се наблюдава при черноплодния котонеастер, при мекиша и унгарския люляк. При някои видове генеративните пъпки може да бъдат засегнати от зимните студове и развитието им през пролетта да се забави. Тога­ва се наблюдава т.нар. закъснял цъфтеж. Закъснелите цветове обикновено се появяват няколко дни след основния цъфтеж.

озеленяване